Душата е вечно млада

Минават годините. В синхронен унес пътуват вагоните на нашите мигове. Като цветовете на дъгата те са всякакви. Жълти, червени, сини, лилави, черни... Но има и бели. Именно в тях пътуват душите ни.

Волна като птичи полет и нежна като сърна, за душата няма граници. С мечтите ви отвежда навсякъде, където пожелаете и винаги всичко около вас е, както желаете. С надеждите, ви кара да продължавате да вървите напред – като локомотив по точно определени релси. Чрез страховете ви подтиква към откриване на неподозирани ваши способности. Обичта в душата, ви прави търсени и желани. Но в нея нерядко се прокрадва тъгата, която задължава да се замислите, да теглите черти, да отваряте нови страници, да си давате равносметки. Душата донася радостта и ви изпълва, защото сте заслужили. Носи и сълзи и нашепва, че това, което правите понякога я наранява. Или което някой друг е направил. С любовта напомня за себе си, че тя е единственото важно нещо на този свят, че тя е всичко.

Белият вагон на душите ни прелива от любов. Те се хранят с нея. Не могат да живеят без нея. Дишат чрез любов. Съществуват само за обич. Изтъкани са от страст. Очите им търсят миг на привързаност. И искат още и още! Нямат насита! Душите ни така са вечно млади. Обичаме ли, обичани ли сме - истински, силно, всеотдайно и лудо, ние живеем като за първи път. Като за първи път изживяваме всичко отново. Трепетът е като пролет, избухнала в цветовете на цветята, като лято, плиснало с хладка вълна в краката ви.

В белия вагон няма значение на колко години сте. Няма значение колко сребро лежи в косите ви. Има ли обич, там е вечен празник на младостта.

Автор: Камелия Виденова - Каминута