Понякога трябва да претърпим разруха, за да се преродим

 Никой от нас не преминава през повратностите на живота без да загуби някой, когото обича, от който се нуждае или нещо, което сме мислили, че трябва да бъде. Но тези загуби ни правят по-силни и в крайна сметка ни водят към бъдещите възможности за растеж и развитие.

Започвам темата с една любима моя мисъл от филма „Яж, моли се и обичай” – „Разрухата е дар!”. И сега, докато изписвам думите, се усмихвам, защото знам, че негативните преживявания не са толкова лоши, ако ги погледнем от друг ъгъл.

Ние не сме това, което ни се е случило в миналото. Без значение колко хаотично или болезнено е било миналото, бъдещето е чисто, с широко отворени врати към нас. Не сме роби на навиците си от миналото. Не трябва да се идентифицираме и с миналите неуспехи. Ние не сме тези, които останалите създават. Всеки от нас е това, което си мисли, че е точно в този момент.. и това, което прави. Днес.

В книгата „Тайната” се пише да насочим вниманието си към това, което имаме, а не върху онова, което ни липсва - универсален вселенски закон. Вие сте всичко, което трябва да бъдете, имате всичко необходимо и това не би трябвало да ви кара да се чувствате зле. Да, знам, че ще веднага някой ще опонира, но нека продължим по-нататък. Трудности и болка винаги ще има, но важното е да не загубваме положителната си мисъл, която вдъхновява и ни тласка стремително напред.

Дълбоко вярвам, че борбата, сблъсъкът с проблемите и тяхното приемане (и преодоляването им след това) са естествена част от израстването. Всеки ден хора по целя свят губят работата си, разболяват се, а понякога загиват в инциденти. Факт! Когато сме по-млади сякаш нещата вървят по-добре и не винаги можем да визуализираме тази сурова реалност. Най-доброто нещо, което можем да направим в такива ситуации е да приемем обстоятелствата, а не да изригваме в изблик на гняв с думите „Защо ми се случва това?!”, „По-лошо не можеше да бъде” и други. Именно приемането на нещо, което така или иначе се случва и дори не зависи от нас, по естествен път би смекчило реакциите ни и би ни успокоило до известна степен. Нали помните, че емоционалната ярост само прави нещата по-лоши, завихря ни в омагьосан кръг, от който оплитане има, но излизане не. И нека не забравяме, че трагедиите не винаги са толкова зле, колкото изглеждат. Ако все пак са тежки, раждат поводи за укрепване на съзнанието, мислите и цялото ни битие.

Съвсем нормално е да падаме или да губим в житейските битки. И не е необходимо да се правим на силни или непрекъснато да се опитваме да докажем, че всичко върви чудесно при нас. За това нека не ви пука какво мислят хората за вас. Ако например ви се плаче, плачете – не е здравословно да подтискаме емоциите си. Колкото по-рано го направите, толкова по-скоро ще можете да се усмихнете отново. Естествено, усмивката не винаги означава, че човек е щастлив. Понякога просто значи, че той е достатъчно силен, за да погледне проблемите в очите.

Животът е крехък и внезапно може да осъзнаем, че е по-кратък, отколкото сме си мислили. За някои може да няма утре. Точно днес, в този момент някой прави планове за утре, без да осъзнава, че това утре за него може и да не дойде. Знам – звучи жестоко и тъжно, но е истина. Реалност. Осъзнавайки това, продължавам да изписвам тези редове с вълнение и се усмихвам. Искам да прекарам времето си днес чудесно, да оползотворя всяка минута с всичко, което ме радва. А вие? Искате ли да се докоснете до красивите мигове на днешния ден?  Да усетите колко е невероятно да се живее. С пълни шепи. Не в тъга, а с усмивка! 

Имате възможността да създадете собственото си щастие. Чувствата се променят, хората също, а времето тече неумолимо. Усмивката е най-добрият избор, който можем да направим. Не се оставяйте да чакате някой или нещо външно да ви направи щастливи. Вярвам, че истинското щастие идва от вътре.

Опитайте с да се отделите емоционално от проблемите си. Вие сте много по-голям от тях. И по-силен. Само мисълта ви може да преувеличава проблемите и неприятностите. Но вие можете да контролирате и промените това. Не правете проблема по-голям, отколкото е. Един черен облак може да е голям, но никога не покрива цялото небе. Слънцето винаги свети в една част от живота ви. Понякога просто трябва да забравим как се чувстваме, да си припомним какво заслужаваме и да продължим да се борим напред.

Животът  е динамичен, нещата се променят, но слънцето винаги изгрява следващия ден. Отказът да се борим и желанието да продължим са две съвсем различни състояния. Идва момент, в който се уморяваме от преследването за някаква кауза и се чувстваме изчерпани. Това не е отказ или край, а начало, осъзнаване, прераждане.

Всекидневно се сблъскваме с различни хора и ситуации – едни благоприятни, други не. Тук искам да отбележа нещо за песимистите – онези хора, изпълнени с негативни мисли, които са способни да унищожат вашата самоувереност и самочувствие от раз. Срещате ги непрекъснато – в работата, в градския транспорт, в магазина, по заведенията. Изглеждат различно по външен вид, но имат общи черти – черните мисли и очаквания, които сякаш съзнателно или не прехвърлят върху вас. Е, вместо да се занимавате с тях, много по-добре е да се обградите с хора (доколкото е възможно да си ги избирате), които провокират най-доброто от вас. Перфектни отношения не съществуват. Всичко се свежда до това как хората се справят с несъвършенствата в отношенията и преодоляват проблемите. Ето това прави взаимоотношенията идеални.

”Трябва да обичате себе си”, това сигурно го чувате много често в разговори за самопознание и не напразно е така. Едно от най-болезнените неща в живота е да изгубим себе си, докато обичаме някого прекалено много и да забравим, че ние сме специални. Кога беше последният път, в който някой ви каза, че ви обича заради това, което сте и че има значение какво мислите или чувствате? Кога беше последният път, когато някой ви каза, че сте свършили нещо добре или ви заведе на хубаво място просто, защото знае, че ще се чувствате добре там? Кога беше последният път, в който този някой бяхте вие?

Не позволявайте останалите да вземат решения вместо вас. Животът ни предлага какви ли не ситуации и срещи с различни хора, но истината е, че не бива да живеем с притеснението какво мислят другите за нас или да се опитваме да им докажем, че сме по-добри. Това създава излишни вътрешни драми, които само ни объркват и ни пречат да се насладим на есенцията в отношенията и на прекрасните мигове в ежедневието.

Негодуванието наранява нас, не другите. Магията е в това да простиш и да продължиш напред, дори и да не са ти поискали прошка. Не го правете за останалите, направете го заради себе си. Ядът и негативните емоции само ще ви отдалечат от щастието. Разкарайте този излишен стрес от живота си! Сега!

Нека сега се прехвърлим в: http://misli.newage.bg, за да разберем как ни влияят мислите. Положителни или отрицателни, те оставят своя отпечатък в живота ни. Нека се научим да ги контролираме, за да живеем в мир със себе си и света.

Статията е написана от: anainsert